My name is ____ . I am alive.

03авг08

Дълго време не бях писала каквото и да е, та днес реших, че е времето да подновя функцията на „дневника“ си.

Започвам:

Мило Дневниче,

Дните в България бяха невероятни, както и очаквах. Пътувах много, но не стопирах тази година, което е малко жалко,  но решението е просто- по- добра организация догодина. Запознах се с нови хора, видях много от старите ми познайници, не можах да се видя с всички, които обичам и наистина ми липсват, но съм уверена, че ще се видим следващия път.

Най важното, което се случи с мен в този период е, че разбрах, че дори и да ме няма, аз съм там. Т.е. , макар да ме няма там физически, моят живот в България продължава по един или друг начин.

Разбрах, и че животът ми тук не е толкова ужасяващ, колкото си бях втълпила. Пост депресивно, след като пристигнах, осъзнах, че и тук вече има хора, на които съм липсвала и малко или много съм част от живота им. Обнадеждаващо

Няма нищо по- хубаво от приятелите. И от това да си жив.

Иска ми се да напиша повече, но като за първи пост от края на училище насам, мисля. е добре

Filed under: Дневници   |  3 Comments