Аз, моя милост и Мадона

2008, годината на Мадона.
Мадона става на 50 и изкарва нов албум. How lovely.
Мисля, че дойде времето да забраним Мадона, а?
Не ме разбирайте грешно , много я харесвам. Даже МНООООООГО, обаче ми писна. Разберете ме правилно, прекрасно е, че жената полага толкова грижи и изглежда така, но откъде ви дойде на акъла, че трябва и аз така да изглеждам и като цяло , че трябва всички да станем на мадони….
Тя вече е повод не само на майка ми да се срамува, че не може да си сложи крака зад врата и си няма понятие какво значи бавен въглехидрат, ами се превръща в повод да сънувам кошмари свързани с гликемични индекси, протеиновото съдържание на “Зайо Байо” и “Кроки” (такова ме съмнява да има, но мога да се закълна, че тази вечер около 4 трескаво търсех етикета с хранителните стойности) и всякакви ужасяващи диетични неща, които могат да ви дойдат на акъла.
Харесвам Мадона, харесвам всички трениращи и във форма хора, но защо под ягодите трябва да съм тренираща и във форма? Така де, живея прилично, не съм затлъстяла, не помня кога последно ядох в мак доналдс и не гледам телевизия докато се храня, защо да фък трябва да се срамувам от това, че не тренирам с часове на ден, не правя редуващо се бързо-бавно кардио тренировки на гладно и подобни дивотии?!
Пак ще отбележа, кефя се на хора, които наистина това им харесва и намират смисъл и мотивация да го правят, не намирам причина това мене да ме засяга. Не че някой ми е опрял дуло в слепоочието, но разговори с приятели напоследък почнаха да ме карат да се замислям, да си редуцирам въглехидратите, да сънувам диетични кошмари и да размотавам две гирички докато седя на компютъра. Което сигурно не е лошо, сигурно правя много добре и прочее, но мен това не ме прави по- щастлива.
Обаче Мадона ме прави по- нещастна. Трябва да тичам по 45 минути, да правя 45 минути пилатес, 1 час йога, половин час езда и да карам колело по час и половина за да съм във форма и да ме обичат. Ебаси тъпото.
От друга страна в момента като живуща в чужбинътъ (не че е голямо важно, че непрекъснато ви го натяквам) съм забелязла, че тук жените не се поддържат толкова, колкото в България. Това поне лично мнение, нали. Не знам това как ме кара да се чувствам, от части е наистина глупаво като не можеш да си намериш никого, с когото да излезеш да поцъкаш баскетче или някакви такива неща, дето не че в България съм се късала да ги правя, но тук просто никой не излиза по улиците да прави.Не знам дали Мадона е фактор за тукашните жени и не знам дали нямаше да е по- добре ако беше.
Абе имам едно радикално решение. Пазете си Мадоната, аз предлагам да увеличим часовете спорт в училище и да забраним джънк фууд- а. Само натурален и млечен шоколад да се раздава по купонна система, да се рекламират само полезни работи и от малки да растем с по час-два физическа активност и салатки. Не ви ли звучи яко, а? Прибавете още да кажем да се въведе модата не да си слаб, ми да си здрав, не че едното пречи на другото, просто си представете един перфектен свят без Мак Доналдс и Дънкин Донатс, без Е-храните и т.н.
Ох, много хаотично и безсмислено стана, противореча си даже тук- там, ама дето казват “Шанс.”
Filed under: Дневници | 1 Comment
Търсене
-
You are currently browsing the Кой? И аз питам кой. weblog archives.
Свят без Дънкин Донътс никак няма да е добре.