Днес

06юни08

Като никога реших пак да попиша малко тука, не знам как точно успях да се накарам, всъщност не съм се насилвала, просто ми дойде “музата”.

Какво ми се случва напоследък?

Случва ми се един голям оксиморон, това ми се случва.

Животът ми в Германия, казвала съм неведнъж, е най- скучното нещо, което можеше да ми се случи (или поне , за което се сещам). На този етап съм изумително близко до средностатистическия германец. Т.е. правя каквото правя (работа, училище) с подчертано нежелание, но въпреки това стриктно, чудя се с какви глупости да си задръстя шкафовете (гардероби, хладилници, даже имам шкаф за играчки пълен със закачалки) и се тъпча.

Естествено никой германец не би си признал доброволно, че всъщност така му минава ежедневието, но тъжната истина на немското село е именно тази.

Всъщност не помня да съм спяла следобеден сън (с малки изключения) сигурно от предучилищната. Сега предимно от скука към 3 заспивам за да убия времето до вечеря.

Скучнооо.

…Е как може да е толкова СКУЧНО и в същото време да ми е толкова хаотично всичко?!

Не знам, сигурно от мен идва, но просто имам чувството, че хората тук имат проблем със краткотрайната памет (сигурно е от времето?). Просто всеки божи ден имам чувството, че всички за добро утро са си направили един освежаващ преинстал и се разхождат насам- натам с усмивка тип великденска ваденка или разновидностите на намусено изражение (едното е “боли ме глава”, другото “уморен съм/спи ми се”) без да дават реално индикация за какво се случа, как се чувстват и без намеци за промяна на настроението през деня. Хората се мотаят насам натам като размекнат вестник и ако ги питаш какво правят/ще правят обикновено ти отговарят с дестинация. “К’во праиш?” “Ъъъ…на училище съм.” “К’во ще правиш днес след даскало?” “Ми вкъщи.”. Като цяло съществуванието на хората край мен ми се струва хаотично и някак си неопределено. Когато нещо се прави, то се прави “защото така трябва” и никой дори не се сеща да се пита защо и иска ли, иска ли нещо повече и прочее. Когато си в час нямаш търпение да излезеш в междучасие, обаче като излезеш в междучасие климкаш пред вратата докато не дойде учителя. Like WTF?!!?!? Не знам вие как си го обяснявате, аз не разбирам подобен начин на…. ъъъ… мислене.

Липсва ми България, честно. Уж се приобщавам бързо и се вписвам ПРОСТУ ПИФЕКТНУ, ама по- ми е кеф като съм си в БГ. Истинското спокойствие при мен е при истинския хаос, т.е. на около 2000 км източно.

И не знам защо ама всички ме питат какво искам да ставам… хем съм на 16 хем си съдират задниците да ме питат какво точно искам, къде смятам да уча, в коя фирма да работя едва ли не…Х.х

В тая връзка—> стигнах до важен извод: искам да правя к’вото си зная. Да припечелвам някакви пари, колкото да върви животът и да си хайманосвам. Сигурно не звучи много добре, поне майка ми като чуе нещо в този дух се сеща да си пие лекарствата за кръвното по- от рано.

Да уточня: тук можеш да си продавач и да печелиш достатъчно пари за да си хайманосваш на спокойствие през останалото време.

И още нещо: да си отрежа главата ако обаче остана тук да живея след като се изуча.

Filed under: Дневници   |  3 Comments