CRASH - кръчма :)

• И тук има катерици тук- там.
• И тук има боклуци по улицата

…и нямам предвид само хората…

…тукашните и без това не си падат много по разходките.

• И тук хората си хвърлят фасовете през прозореца и плюят.
• И тук има изоставени къщи.

Всъщност стигнах до следният извод:

Same shit… different location.

…Остава въпросът: защо тогава не се чувствам като у дома си?

Аз не обичам коледа.

Не обичам рождените си дни.

За семейните почивки няма да коментирам.

Нещото, което най- много ме дразни на тоя свят обаче си остават семейните хранения и по- точно семейните вечери.

Може ли някой да ми даде разумна причина да ги обичам?!? Аз ще ви обясня защо не ги понасям.

Всичко започва съвсем невинно “Днес искаш ли да вечеряш с нас?”. Еми к’во мога да кажа, като съм минала през кухнята и съм видяла строени прибори и чинии 2 часа преди вечеря и всеки отказ да се храня със стадото досега ми е бил причина за скандал … “Ъх, ми хубу” с половин уста и не ща и да си представям какво следва…

…обаче реалността си взема своето, двата часа минават на бясна скорост и в последствие времето се забавя, така че да може човек при добро желание (или нежелание) да се отврати подобаващо от всеки един момент.

Менюто е телешка пържола и салата. Много го обичам това, бихте казали че така и трябва, ‘щото е здравословно и вкусно и к’во ли още не. Та слизам аз тъкмо на време за да видя как аз не мога просто да си изям пържолката и да си изпаса салатката, ами те трябва да ми ги поднесат във вид, в който вече да не са годни за ядене, та да ми е още по- приятен експириънсът. Телешката пържола плува в мазнина, а отгоре има бучка масло + два вида сосове или пасти или знам какво ли са там. Не знам как да ви обясня колко много наистина мразя храната ми да има вкус на нещо друго, да е омазана с нещо, да тече и като цяло ако искам пържола искам просто пържола… Отгоре масло и сосове, отдолу олио - гледам тъжно пържолката си и си мисля как някакви малки неща могат напълно да изкривят и (без извинение) сговнясат едно иначе хубаво ядене. Е, поне има салатка, нъл’ така?

Салатката ми е маруля нарязана (или накъсана, знам ли) на едро без капка олио, оцет или каквото и да е. Съмнително я разбутвам с вилицата за да видя, че лежи върху бял майонезено- млечен сос с разни зелени плуващи в него неща. Само асоциацията с таратор ми беше достатъчна за да ме откаже от салатката, да не говорим че ако човек иска да яде салата с майонеза ще си сложи руска салата, а няма да разваля и без това повехналите марулки.

Бихте казали “Е да, ама това защото не знаят…”

НЯМА човек в тази къща, който да не знае, че предпочитам пържолата ми да лае и да ми носи вестника, отколкото да мазнее като че са я намазали с плажно олио, пък и с няколко соса, че и да мирише така.

Както и да е, тъпча си аз със скоростта на светлината тая храна, която дори и да не е толкова лоша още като я видя ми създава ужасно неприятни асоциации, гледам си лошо в чинията и дочувам, че ми се споменава името.

Семейната вечеря не значи просто гавра с това, което ядеш. Хората требе и да си общуват, щото “така повелява доброто възпитание“

Мене са ме възпитавали да ям без да говоря, пък и силно вярвам, че когато се опитваш да си изсипеш цялата чиния директно в корема за отрицателно време не е полезно да издаваш излишни звуци.

Доброто възпитание повелява да гледаш говорещия в очите. Вдигам поглед за да го забия в мазната уста с капки сос в левия ъгъл и летяща слюнка на говорещия. Естествено, доброто възпитание нищо не казва за това дали може и трябва да се говори с пълна уста, щото доброто възпитание важи само за мен според майка ми.

Нещо повече, летящите стружки и баластри и крещенето (може би защото сме на цял един метър един то друг) още във въздуха се сблъскват с звуците идващи от хола. Концерт на Шаная Туейн. За около 300 път тоя месец. Надут от другата стая, та в цялата къща да се чува, да удължи удоволствието от вечерята.

Единственото хубаво нещо в чинията - резенчета лимон- сложени в името на естетиката (логично, че след като пържолата ти вече има вкус на зелева чорба не ти трябва да я ръсиш и с лимон) отиват в коша пред ужасения ми поглед. Ставам да си тръгвам и минавам през какафонията от концерта на Шаная, гледам и телевизора включен, ей така, да има, не че някой гледа/слуша/минава от там. Хубаво , че съм болна, че се извиних да се кача набързо, нямаше да понеса и десерта (метална чинийка с някакво много лигаво оранжево сладко и в него плува парче чийзкейк със зърно грозде отгоре “за красотъ“)…

Въпрос: Честно, изпитва ли някой удоволствие от подобни мероприятия? ТОВА Е ИЗВРАТЕНО.

Да не говорим, че за повечето хора да си прекарат времето със семейството значи или да гледат телевизия или да ядат заедно или и двете едновременно…

Ми аз няма да обичам семейните вечери, не разбирам защо насила трябва да си изкарвам хубаво и за пред кой трябва да спазвам повелите на “доброто възпитание“, които обикновено са неща като “не яж салата от купата, сипи си, защото иначе никой друг няма да иска да яде от същата салата” или “чакай другите да започнат да се хранят и тогава се храни и ти” или “не можеш да закусиш чийзкейк, ‘щото той трябва да се сервира цял” (доброто възпитание е върл противник на това да сложиш на всеки по 1 парче в 1 чинийка, трябва да се сложи цял на масата, да видят всички колко е дашно семейството).

За законите на естетиката, които налагат да не виждаш какво ядеш (и да си благодарен, че не знаеш какво точно са успяли да развалят майсторите готвачи) няма да говоря повече…

…Абе въобще, к’во ги пробутвате тея задължително- пожелателни семейни вечери на човек без семейство…

… Не съм писала от сряда! Мож’ си представиш?!

Много ме домързява да водя редовно подобни неща, всякакви дневници и блогове обикновено замират по причина, че ме домързява до момента, в който просто ЗАБРАВЯМ и ИЗОСТАВЯМ.

Много съм непоследователна, питайте майка ми.

Добре, кратък обзор на седмицата: четвъртък *мисли*

… четвъртъка не си го спомням нещо.

Петък? Петък беше якоооо ^^ В петък излизахме с Вили и още момчета от даскало (три момчета и аз, хах) и се прибрах в 2 и 30 посред нощите и някак си (бога ми , не знам как) никой не ми държа сметка, не ми се кара, не ми крещя… не че в БГ съм се прибирала за Сънчо, ама тук за пръв път излизам сама (нали, изключаем училище и самотните ми обикаляници с кучето и/или фотоапарата, които са съвсем миролюбиви дневни занимания) и очаквах много красъци, писъци, едва ли не да са викали полиция. Ееееми, много леко ми се размина, ядох и си легнах, хех.

Няма да ви разказвам какво съм правила цял петък следобед само ще извадя няколко цитата (направо в превод, защото всякакви разговори се водеха на някакъв невъобразим немско-руско-мимически език).

-Защо си така тиха?

-М-моля?!

-Защо мълчиш?

-Ъъъъм, ми и ти мълчиш…

-Еми аз карам, ти тр да приказваш - тук има чаровна Вили-усмивка.

-Ъъъх, така ли било?!

-Дай ти видя шапката.

- 90 евро.- подава ми я .

-Не е ли твърде скъпа?

-Аз съм скъп. - бел. прев. : един вид, за мен най- доброто, щото аз съм най- добрия, хаха

-Витя?

-Ммммнааа.

-Хахахаха.

-Бърлоп.

-ХАХАХААХА.

-Бъпъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъм.

-ХАХАХАХАХА!!!

-О, по дяволите.
Изводи:

- Немската трева не ме лови, точно колкото и българската, сиреч съвсем леко ме вдига.

- Тукашните са мн странни, честно, хаха

- Майка ми е една много мила и може би твърде търпелива женица. Хвала такива хора, дано не им се падат деца като мен

Ама за четвъртъка се сетих, ХА!

В четвъртък правихме контролна по математика, всичко с числа реших, всичко с думи просто не го разбрах. Сиреч половината направена, ама не ме бръсне особено оценката, и без това май не ми ги зачитат

Събота…

…Ма’нете събота, съботата беше скучна. Купих си класьор за даскало и сухо лепило. Удивително, как никъде на сухото лепило или на етикета с цената , не пише , че е именно сухо лепило. Е то аз не съм го отворила още де, сега като нищо ще се окаже примерно гел за махане космите на палците на краката….

Събота… в събота батко щеше да стане на 27. RIP.

В събота, в събота гледах “The virgin suicides“. Българското заглавие е цифра тъпо, няма да го споменавам, ама филмът е готин, особено ако имате някакво алтернативно мислене. Ако сте дъ блокбъстър тайп по - добре го пропуснете, само ще правите излишен трафик да го сваляте.

Ама трейлъра ще го сложа да си го гледкате:

… 3 пъти го слагах в ХТМЛ редактора по най- първобитния начин, за да разбера, че тук клипчета се слагат с ““.

…Тоя сайт ме гъбарка, честно…

Ако вземе , че ви хареса ми кажете, че да ви кажа да гледате късометражния Lick the star на София Копола. Абе направо го сърчнете в ютууб, ако ви харесва, то е на 2 части, пак казвам, не препоръчвам на хора без поне наченки на абстрактно мислене, не за друго, ми ще им е скучно

Днес е хубав ден, днес снимах. И монтирах. И едитвах с фотошоп, за което малко ме е срам чак…

Един съвет: Ако не щеш да правиш свирки, си затваряй устата

If madness is sin, this makes me a sinner…

Билети и карти за проверка, моля: Всички сме за Соооофиииия!

А това е заигравка със стара снимка, вече ми направиха забележка (мн хаплива, но все пак приятелска), че твърде често си сменям цвета на косата, еми не съм го сменяла пак, можете да си сънувате розовите пеликани спокойно, снимката е стара, но едитът е нов.
Очото само го изсветлих и барнах контраста и стана чудо, хах! Кой ш’ми купи жълти лещи?

Айляк, а?

Инак утре имам прослушване, не знам к’во да правя, мисля да си запиша “Ит’с май лайф” на Бон Джоуви и да се надявам, че ще ме вземат, щото не знам какво друго мога да им изпея, пък и синбек нямам… въобщеееее… пълно зле съм.
Стискайте палци, ама внимателно, че ще докарате педикюристката до истерия.

Ако не знаете какво е педикюристка стискайте, както ви е угодно.

Ако не знаете какво е истерия, сте идиот : Изходът е горе вдясно.

Днес не съм на училище, защото в сряда класът ми има практика и аз съм освободена. Юху, спах до късно ^^

Иначе денят в общи линии не е кой знае какво, пазаруване, снимане, караница с майка ми…

…Какво друго :/

В понеделник съм на прослушване и може да пея в една група, уич из малко стресиращо ин а уей 0.о

Викам да направя Хепи лист, ченещо не ми идва на акъла какво да пиша:

*Взех си диска на Ейми Уайнхаус (файнъли!!!)

*Имам още 1 чифт очила, този път авиаторски със синкави стъкла, хау куул из дат?!

*Взех си нов парфюм

*Снимах. Не стана кой знае какво, но поне снимах *грее*

*Получих писмо от БГ!!! Който го е пращал си знае, хах

Изводи:

*Не ти трябва слънчево време за да носиш слънчеви очила. Пруувън.

*Ако ще учиш децата си, че мечтите и работата им не струва, колкото тези на другите значи си шибан егоист, по добре се замисли и се откажи от идеята да имаш деца. Пруувън.

Alter ego

The pretender: who you want me to be?

Sunny moment

Снимките са кликаеми

[20:22:59] Blitz ^^ каза: пиши нещо в блога ве, путьо
[20:23:00] Blitz ^^ каза: :П
[20:23:06] Charlie OG каза:
[20:23:10] Charlie OG каза: пиша , пиша
[20:23:14] Charlie OG каза: весело ли ти е да четеш, бееее
[20:23:18] Blitz ^^ каза: да
[20:23:34] Charlie OG каза: хехехе
[20:23:35] Charlie OG каза: знам
[20:23:39] Charlie OG каза: т’фа е щот съм готина

Бе аз и без друго пак щях да блогна, то ми стана част от дневния ред, ама няма как да не се изфукам, че ме четат хората, веселят се

Днес втори учебен ден, много върви работата, нацедих се на хубаво място, намерих си “приятели” (малко трудно да се каже още, но като цяло хора за лафче). Утре ще постна повече снимки на съученици с обяснение, че днес нещо ме мързи, а и още нямам снимки на всички, дето искам да ги обсъдя.

Денят мина просто супЯр, като изключим , че след часовете група 12 годишни ми се ПОДИГРАВАХА. Не просто злословеха, ами се скупчиха, сочеха ме с пръст и ми се подиграваха. Ебаси, това най- малко от пети клас насам не ми се беше случвало, честно 0.о

Верно ли приличам на Емо? Кой е тоя Емо? Емо мъж ли е или жена? Що стана толкоз популярен тоя тип, да не е нещо дилър ?!

Както и да е, преживях го

От английския помня, че подсказвах на ултра тъпия тест на момчето до мен, което явно много големи затруднения имаше да сложи на глагола “know” един s накрая Счетоводството беше мноооого скука, в общи линии си приказвахме тъпотии с руснаците и се подхилквахме, аз лично нищо не понимала, обаче и никой не го вълнуваше, та всичко е ок

После имахме нещо друго, дето не мога да си го обясня. Води се счетоводство някакво пак, обаче писахме какво е интернет и какво е браузър на един лист. Да отбележа, че учим информационни технологии отделно. Това бяха 90 минути на пълна мистерия.

Физическото беше супер, като изключим, че се оказа, че не мога да играя федербал, нещо което не знаех. Учителят много развълнувано ми обясняваше как принципно се играело с мрежа, ама ние само с въженце с разни висящи играем, а аз ентусиазирано му отвърнах, че в България обикновено играем физическо в кафето. И ние без мрежи.

Пряко включване от скайпету:

[20:41:55] Blitz ^^ каза: неграмотна си
[20:41:56] Blitz ^^ каза: пиши

“ГулаШ” се пише с “Ш”, аудиторията, простете за невежеството.

Требе си направя категория “скайпету и хората” щото много неща ми се насъбраха дето просто светът ТРЯБВА да знае

Ти си много енергична, козметична, геометрична,
Екзотична, просто вери нетипична.
Ето как пак слънчицето свети,
Ето тука некво мъничко цвети,
На небето има облаче „подкова”,
Нека да попеем Алла Пугачова…
..Милион милион алъйх роз
из акна из акна из акна видиш тъй
кто влюблъон,кто влюблъон,кто влюблъон
их сериоз
теро ре ре ро ре рай ро ри…

О - О.., искам нещо да ти кажа,
Би – Би .., м-м как да го изкажа,
В главата ми е малко разглобено,
Искам само да ти кажа … теро-реро..

Разни олдскул стъфф, гледай го тука, ако ти е кеф

[20:29:49] Alexander Simeonow Chanachew каза: 4arli 4eta posta ti
[20:29:56] Alexander Simeonow Chanachew каза: i edinstvenoto, koeto mi xrumva e
[20:30:03] Alexander Simeonow Chanachew каза: a?

Не се стърпях да не го пусна просто, съжале боку :Д

Тоя пост е за всички феновееее, хахахах

Две снимки за “Фотодневника на Чебурашка” . Без грим, от банята на нещата, дет’ се вика, хах

Сигурно част от вас не са очаквали подобен скучен НЕпоетичен, НЕтворчески и въобще до голяма степен просто “НЕ” блог да ми излезе изпод пръстите, обаче явно такъв е животът, защото продължавам да ви заливам с някакви пълни тъпотии.

Като например фотошоп.

Снощи си го изтеглих предимно, защото ми се ще да се науча да правя ебаси-яките-колажи, както и гати-жестоките-рисунки (както прави Светльо :)) обаче днес ми дойде на акъла, че една приятелка си беше смалила носа с тази иначе така скромна програма… Та пишем си ние и решавам аз като една средностатистическа девойка с 300 комплекса по лицето и тялото си да я пробвам тъз опция, па барем видя какво чудо на красотата щях да бъда ако имах повече естроген и по- малко бузи.

Първата снимка е на Сашо снимката и е на Сашо снимката, защото на първата снимка бях изрично помолена да съм без какъвто и да е грим, без да правя физиономии (което не го разбрах особено, но се опитах да докарам спокойно и уравновесено изражение), защото това е снимка, с която той щеше да си упражнява портретирането. Дотук добре, направих тази снимка, която си обещах да не пращам на никого (кхъм…) тъй като просто такива снимки могат само да ми докарват истерични изблици… Избрах именно нея, защото на нея наистина най- много не се харесвам, пък и няма никакви външни намеси по нея, светлината влиза през прозореца, очите ми са подпухнали и със сенки от неспане и прочее детайли, които с малко грим не биха били от такова значение.

Втората снимка е “барната” с фотошопа. Носът- намален, бузите и те, очите уголемени, даже барнах малко устните, не защото според скромното ми мнение имам толкова нужда, колкото просто за проба, хах

Третата снимка беше вече след това, когато се замислих дали няма да е супер яко да са ми извити веждите, а в последствие и малко увеличих пак носа, защото ми се стори твърде малък вече…

Не ви ли изглежда извратено, честно?!

Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся. И ще си уголемя циците. И ще си издялкам носа. И ще си уголемя очите… последното на фотошоп, щото пластичната хирургия още не е измислила как да си разчекнеш окото и то да функционира нормално след това, но като нищо сигурно вече има няколко неуспешни опита…

Не, сериозно, откакто имам фотошоп (броени часове) вече не ща да се гледам в огледалото.

Така де, адски съм суетна и не мога да се стърпя да не се погледна, но след всеки поглед се чувствам една идея по- нещастна.

Are my lips unkissable?
Are my eyes unlookable?
Is my skin untouchable?
Am I unlovable?

You make me feel like my father never loved me
You make me feel like the act of love is empty
Am I so unlovable?
Is my skin untouchable?
Do I remind you of a part of you that you don’t like?

…

Обичам съботите.

Съботите са достатъчно далеч от следващия учебен ден и достатъчно далеч от последния.

В събота хората са по- спокойни.

Родена съм в събота

След мини- кризата, в която изпаднах снощи, днес светът е направо едно ново място.

Днес някак си не се чувствам толкова сама, колкото се чувствам инак.

Понякога се чудя какво ще стане с мен
Когато се събудя и видя този хубав ден
И животът много често ми подсказва
Каквото и да правя аз не трябва да се отказвам
Знам, че пътят, по който аз минавам
Е дълъг и труден и не трябва да забравям
Че животът, който искам да живея
Искам да е тук - във България, да се смея, да дивея
Но ето, че нещата стоят по начин друг, братле
И всеки втори тук ще каже, че съм боклук, братле
Така е и нищо не мога да направя
Но нали за мечтите си не мога да забравя
Омръзна ми да гледам хората във лицата
Всички мислят само за пари, дори децата
От малки се учат на лошите неща
На мръсните и гадните неща по света
Но сега искам всеки от вас да чуе
Ти си богат, братле, обаче някой няма к’во да си обуе
И питам, питам просто смисъла къде е
Питам - няма ли всеки шибаното право да живее?
Аз мога да задавам въпроси, но кой ще отговори не зная

Пълният текст тук, чуй песента тук, профил в myspace тук.

Man sagt: “Die Guten sterben früh”, sag warum ist das so?
Du warst zu gut für diese Welt, sag warum bist du so?
Ich weiß, jetzt geht’s dir besser, man ich weiß, jetzt bist du froh
Ich zünd ‘ne Kerze für dich an und sie scheint lichterloh.

В общи линии преводът е нещо като:

Хората казват, че добрите господ ги прибира рано, но защо?

Ти бе твърде добър за този свят, казват, но защо си такъв?

Знам, сега си по- добре, човече, знам, сега си по- щастлив.

Ще ти запаля свещ и тя ще хвърля ярка светлина.

Целият текст тук, песента и видеото тук, myspace тук.

Ако имате критики за превода ги пуснете като коментар, далеч не ми е добър немския

Фотосъбота:

• О!тенъци

• Преди да изляза с готЯната шапка в банята като един истински интернет леймър, хаха :

• Тея снимки не са ми особено представителни, ама мен ме радват, хах. Първата я слагам само да видите оригиналните цветове :Р :

• Тая лишена от какъвто и да е художествен или друг смисъл снимка е опровержение на слуховете, че съм позаслабнала, не се бойте, все още съм по- дебела от баба ви на село:

• Тук обяснението е мааалко по дълго… значи, пъъървата снимка е снимка, която направих във Вайлбург (града дето уча в него, май забравих да спомена, че уча в съседния град, което не мн от значение, защото разстоянието е минимално.) преди мнооого време. Преди да имам компютър още, първите седмици от пребиваването ми тук, още бях руса даже, хах ^^

Добре, ама, тая снимка нещо много се хареса в devianTarT, чак една девойка ме пита може ли да я ползва в колаж, което за мен не е много разбираемо, но хората просто ги кефи да си снимам краката, та реших да направя още една в тоя стил (която се пада втората, а колажът е третата в редицата)

Мисля обаче, че магията в колажа не лъха от краката:/

Както и да е, вижте профила на мацката тук, щото има мн яки ралти

Тука слънцето ми свети нещо, а цветовете що ги врътнах така не знам, обаче това убито зелено + розово е мн радващо, хах^^:

…Иии последните май са най- арт май, да отбележа предварително, че фокусът на снимките е точно там, където му е мястото:

Аааайде, две бонус за феновете на Топчо, които в общи линии са всички, дето са били у нас :Д :

…естествено сниман до знаменитите ми крака, хах

ПП. Даскалът по немски много ме похвалил, като за първи час съм се държала по- адекватно и от германче, хаха ^^

ППП. Майка ми не прави разлика между грахена супа, боб чорба и зеленчукова супа с вурстчета, всичко в нейните очи е гулаж :Д

Днес като по изключение не ме върнаха, хаха
Първите два часа ги пропуснах, но бях там за последните 4 (или два, зависи от гледната точка).
Първи блог часове (90 минутен час) имах немски и правехме много приятни неща, учителят е супер симпатяга, шрепхва и английски, та се разбрахме на англо- немски, разбрах какво правих, много съм щастлива, хах Седнах на маса с 4 момичета, с които общуването на англо- немски беше по затруднено…
Оказа се, че от 18 човека в клас 10 са руснаци, както и една туркиня
От руския дето го учих в гимназията много не знам, но по дяволите РАЗБИРАМ. Само чувам шумолене от съседната редица и се обръщам “Панимаю” и се възцари тишина В час ме подвикваха момчетата от руската редица “Как се казваш, как се казваш?” “Александра” “Аааа, Саня”. След часа се оказа, че час от класа нямат информационни технолгии за разлика от другата, с коята заедно имахме час при класната (фрау Кер, не е цвете за мирисане, ама сравнение със старата класна е БОМБА :)). В междучасието нищо не правихме в общи линии, приказвах си с Анна, която от всички този ден най- добре говореше английски. Тя пък беше учила във Франция до някакво време, както и има роднини в Австралия и Америка, та говореше наистина добре. По коридорите стените са изрисувани, има комикси, портрети на Мерилин Монро, Кралят, има манга рисунки и какво ли не , хехе Споделих, че има повече “scene kids“, отколкото в бг (в моя клас няма нито 1 бду:)) и че у нас емота и подобни социални явления се срещат рядко и са обикновено игноранти, та ми казаха, че и в Дойчланд положението е някакво такова
Таааа… информационни технологии, материалната база беше по- кофти от тази в предното ми даскало, компютри имаше, ама бяха по- гадни, с по- стар уиндолс и без нет. Правихме документ на Уърд, което миналата година съм правила, само дето Уърд на немски. А ся де :/ Моята Анна трябваше да си оправя своята работа (подозирам, че правеха контролна…), а аз имах същите 14 въпроса НА НЕМСКИ, върху програма НА НЕМСКИ. Фъъък. В общи линии имаш текст и 14 задачи по него, които упражняват всичко, което ти требе за Уърда. Денис (мил добродушен германец) го питах да ми помогне, ама нещо не стана хавата, даскалката се разкряка, че говорим на английски (тя ако знаеше какъв невероятен английски вкарва сигурно щеше да си трае , ама айде…), та с триста зора позволи на някои от русначетата да ми помагат. Дойд еедин, после още 1 и в общи линии 3-ма руснака ми стояха на главата, говорихме на на руско-българо-немски, беше мн забавно, хах Вили, Слава и … забравих името на третия, някакво тъпо беше, аххаха Като цяло съм мн щастлива със съучениците си, не бяха гадни с мен или нещо, гледаха да помагат, уич из куул
Накрая направих задачата в крайна сметка, а Анна ме пита дали искам да ходя с нея в “ЧК” (като “БЧК” ама без “Български” т.е. червения кръст :)) и успях да се справя с автомата за безалкохолно
Получих си програмата, странното е, че в сряда часове нямам, нямам физики, химии и прочее, обаче имам суууупер много часове счетоводство, което не ща и да знам какво е просто, не знам как ще го изкарам това.
Искам си химията и историята И биологията :/
След часовете ме посрещнаха нашите, разпитваха ме обичайното, ядохме в гръцкия ресторант и си купих тетрадки и дъ супер готини слънчеви очила, хахах
Много глупав е този пост може би, ама имам впечатления от днес, които искам да запомня и да кажем след година- две да препрочета, хах

Арт стъф от снощи:

“Cocoa flavour”

Новите цайси :

PS. Снимките съвсем логично са цъкаеми, тъй че цъкайте на воля

или Дневниците на едно недоволство:

Гледаш- малки, цъкнеш- големи. Да не повярва човек чак ;_)

Днес трябваше да бъде първият ми учебен ден в Германия.

Снощи ми подариха кожено несесерче пълно с моливи и прочее пособия, също сребърна монета с Мария Терезия за талисман. Това беше наистина затрогващо, наистина рядко хората правят такива неща (още повече в 12 през нощта, опитвайки се да натъпчат несесер, елка, любимото ми лакомство, монетата за късмет и възголяма линия в хартиена фуния направена за случая).

Нощеска пак не спах, откакто съм тук не спя редовно, лягам си много късно и рядко спя повече от 5-6 часа, но днес си легнах към 5 и нещо и станах към 8 и половина. Сутринта имах чувството, че някой ми е боядисал огледалото или пък са ми източили поне литър кръв… Както и да е, отказах се от сутрешното кафе и вместо това пих чай, почувствах се по- добре, приготвих се за училище, отидохме 7 минути по - рано от уговореното, планът беше да ме запознаят с новата ми класна и класа и да остана до края на часовете.

Когато влизахме в училищната сграда за втори пореден ден с майка ми и Карлсон се почувствах като един от онези опасни затворници, които по филмите ги вкарват с конвой до самата килия.

Днес трябваше да е първият ми учебен ден.

Еми да, ама не.

Бяхме там в 11 без 7. Директорът дойде в 11 и половина. Отложиха ме за 3-ти пореден път само тази седмица. “Утре елате в 9 и 15, хъхъ.”

Когато Гошко и Кольо ти кажат, че миришеш да изпаднеш в истерия или депресия би било тъпо. Всъщност, като цяло това не би трябвало да те обижда, особено ако е самата истина и наистина миришеш. Когато Гошко и Кольо ти кажат нещо можеш да им теглиш една майна, всъщност трябва да им теглиш една майна и да забравиш, защото това са детски истории и е силно вероятно на другата сутрин да не помниш.

Когато една цяла система просто те отхвърля (три месеца ме прехвърлят от кабинет на кабинет и телефон на телефон, разбира се, че мога да си отделя една седмица да ходя всеки ден и да чакам пред нечии кабинет. Майка ми също. Карлсон също. СъдбЪ явно.) вече се чувстваш втора ръка човек. Да чакаш половин час на крак при секретарката на директора е унизително. Да го правиш за втори път за една седмица е малоумно. Да те върнат за трети път е някаква олекотена версия на абсурда в целия му блясък. Еми, ще се върна, какво да правя, с преполовен десети клас за никъде не съм, но просто чувството, че никой не го ебе за толерантността и коректността и по- специално за МЕН е много кофти. Всъщност толерантността и коректността могат да вървят по дяволите.

Еми, сигурно утре ще ме отложат за понеделник.